Във форума често срещате отзиви от хора, които се оплакват, че психотерапията не помага. Да, наистина, това може да се случи. Да започнем с любимата ни. 1. Избрахте некомпетентен психолог. Да, това се случва. В психологията, както във всяка професия, няма много професионалисти, които могат да поддържат високо ниво на умения, особено когато става дума за дългосрочна психотерапия. Ако вашият психолог се чувства като „Дадох ви всички инструменти, вие просто не ги използвате“ или „отивайте си, лош клиент“, тогава може би трябва да помислите за смяна на специалисти. Добрата новина е, че некомпетентността обикновено се вижда веднага те не остават много години на терапия при наистина лоши психолози. Ако сте били на терапия с психолог, когото сега наричате лош в продължение на много месеци и дори години, тогава въпросът е преди всичко за вас самите: или наистина сте избрали разрушителна, безсмислена връзка, или психологът не е бил толкова лош, колкото си мислите. След това ще бъде по-трудно, но по-интересно. 2. Имате негативна терапевтична реакция. Понякога психиката работи на принципа „колкото по-добре се чувствам, толкова по-зле става“. З. Фройд е първият, който забелязва това и дори започва да се замисля сериозно за инстинкта на смъртта. Днес психолозите наричат ​​негативната терапевтична реакция симптом на мазохизъм. Мазохизмът е психическо състояние, при което постигането на удоволствие, например от спокоен и уверен живот, е възпрепятствано от силно несъзнателно чувство за вина. Изглежда, че терапевтът прави всичко както трябва и клиентът се опитва, но терапията само влошава нещата. Може да не осъзнавате това чувство за вина дълго време, но си струва да го имате предвид. Между другото, един от критериите за успех на психотерапията е високата интелигентност на клиента. Тоест, ако не усещате нещо, но знаете, че трябва да е там, съдейки по знаците, струва си да останете на терапия и да го търсите, вместо да си тръгнете с привидно отрицателен резултат. 3. Несъзнателно завиждате на психолога си. Да, случва се. Психологът също е човек, който обикновено е симпатичен, изглежда уверен и вероятно прави това, което обича. Това вече е добро поле за завист. Завистта е характерна за хора, които са вътрешно убедени в собствената си лошотия. Трудно е, когато изглежда, че нечий успех със сигурност означава собствената му безполезност и неудовлетвореност. Това е твърде непоносимо за психиката и затова тя трябва да се защити. И тогава, за да запазят самочувствието, клиентите несъзнателно вредят на работата на психолога, като саботират терапията „Никога няма да ми помогнеш, не мисли много за себе си!“ - несъзнателно предава клиентът, но за такъв човек терапията може да бъде начин да бъде в едно пространство с някой толкова лош като него, с безполезен терапевт, който не може да се справи с работата си. По-лесно е да го изживеете заедно, знаете ли, понякога хората избират некомпетентни психолози за себе си само за да запазят чувството за собствената си доброта на техния фон. Човек може да заобиколи всички неграмотни психолози в града, само за да каже след това колко са „лоши всички“. И не можете да спорите, разбира се, такива процеси са несъзнателни! Човек може да бъде напълно уверен, че се опитва и опитва, но безуспешно.4. Свикнал си да обезценяваш, като цяло обезценяването също е неосъзнат механизъм за защита на психиката. Обикновено предпазва от дълбоко вкоренен срам за това кой съм. Човек идва на терапия и очаква помощ, за предпочитане бързо и безболезнено, но колкото повече се приближава до терапевта, толкова повече трябва да открие неприятното в себе си и да се довери на психолога с това, което е открил. И това е болезнено и срамно. Хората, които не са познали нищо добро от интимността, се страхуват да се отворят, нямат опит в приемането, те са дълбоко самотни и винаги чакат атака: или присмех, или безразличие, или упрек. или отхвърляне. А психологът гледа с жив човешки поглед, интересува се, пита. А вие може би нямате представа какво е топло участие и дори не можете да си представите какво е то+79043562969